Диагностика
ДИФ
ДИФ представлява лабораторен тест, който се използва за идентифициране на имуноглобулини, фракции на комплемента и фибриноген в тъканите на пациента.
При този метод се използва серум от античовешки антитела, химически свързани с флуоресциращо вещество (флуорофор). Серумът се накапва върху специално обработени срези от замразена кожа, взета чрез биопсия.
Маркираните антитела се свързват с имуноглобулините (IgG, IgM, IgA) или фракциите от комплемента (C3, C4), които са натрупани в патологично променената кожа, което дава възможност да се наблюдават със специален флуоресцентен микроскоп.
Визуализират се като флуоресциращи (светещи) отлагания в различните слоеве на кожата.
Методът се използва при диагностиката на автоимунни булозни дерматози (пемфигус, пемфигоид, морбус Дюринг и др.), заболявания на съединителната тъкан (лупус еритематозус, дерматомиозит) и васкулити.