facebook

Заболявания

Херпес зостер

Херпес зостерХерпес зостер представлява вирусна инфекция, която се предизвиква от вируса на варицелата. Всеки човек, преболедувал някога варицела може да развие херпес зостер. Вирусът се запазва в "спящо", неактивно състояние в определени нервни клетки на организма и причинява заболяването херпес зостер, когато се реактивира. От херпес зостер боледуват около 20% от пациентите, преболедували варицела. Повечето от тях боледуват само веднъж в живота.

Причината, която води до "събуждане" или реактивация на вируса остава неизяснена. Счита се, че един временен спад в имунитета (способността на ораганизма да се бори с инфекцията) може да стимулира размножаването на вируса и неговото придвижване по хода на нервните снопчета към кожата. Заболяването се среща по-често при хора над 50 годишна възраст, въпреки, че възможно да засегне и деца. Отключващи фактори на инфекцията могат да бъдат и стрес, травма или друго заболяване.

Пациентите с отслабена имунна защита поради рак, левкемия или лимфом са предразположени към развитие на херпес зостер. Уязвими към инфекцията са болни, които провеждат химио- или лъчетерапия по повод злокачествено заболяване, приемащи лекарства след трансплантация на органи и болни на продължително лечение с кортизон.

 

Какви са симптомите?

Херпес зостерЗаболяването започва с парене, сърбеж, мравучкане или повишена чувствителност в определен кожен участък, ангажиращ обикновено едната страна на тялото. Тези оплаквания могат да бъдат налице в продължение на 1 до 3 дни преди появата на зачервен обрив в същия кожен участък. Може да има оплаквания от главоболие или повишаване на температурата. Обривът бързо се превръща в мехурчета, които са разположени на групи. Мехурчетата обикновено изчезват за 2 до 3 седмици. В началото съдържимото на мехурчетата е прозрачно, по-късно става жълтеникаво или кръвенисто, след което те се покриват с коричка и изчезват. Необичайно е наличието на болка без появата на мехурчета или обратното- появата на мехурчета без придружаваща болка.

 

Колко силна може да бъде болката?

Често пъти интензитетът на болката е толкова силен, че смущава съня, което налага предписването на обезболяващи лекарства.

 

В кои области на тялото най-често се появява херпес зостер?

Зостерът се появява най-често по тялото и седалището, но може да засегне и лицето, ръцете и краката, в случай, че са ангажирани нервите в тези области на тялото. Необходимо е полагането на специални грижи, когато мехурчетата засягат окото, поради рискът от възникване на необратимо очно увреждане. Наличието на мехурчета на върха на носа навеждат на мисълта за възможно очно засягане.

 

Какви са усложненията при зостер?

Пост-херпетичната невралгия се изразява в болка, изтръпване, сърбеж и мравучкане, които могат да присъстват дълго време след като обривът вече е преминал. Пост-херпетичната невралгия може да бъде налице след отзвучаване на кожния обрив и да продължи с месеци и години. По-често срещана е при възрастни пациенти. Навременното започване на лечение в ранните стадии на болестта съдейства за предотвратяване на това усложнение.

Върху мехурчетата може да се насложи бактериална инфекция и това да забави излекуването. Необходимо е да се консултирате отново с дерматолога, в случай, че болката и зачервяването се увеличат или се появят отново, след като са отзвучали. Възможно е да се наложи антибиотично лечение. Инфектирането на обривите може да доведе до образуване на белези, ако не се започне навременно лечение. При зостер на окото и закъсняло лечение може да се стигне до усложнения като глаукома, образуване на белези или загуба на зрението.

 

Как се поставя диагнозата зостер?

Диагнозата се основава на морфологията на мехурчестия обрив и наличието на едностранна болка преди появата му. Дерматологът може да приготви препарат от остърган материал, съдържащ клетки от мехура и да изследва стъклото под микроскопа. Може да се направи и специално лабораторно изследване на течността, съдържаща се в мехура.

 

Боледуването от херпес зостер означава ли, че е налице по-тежко придружаващо заболяване или нарушена функция на имунната система?

Повечето болни от херпес зостер са здрави. Трябва обаче да се знае, че тежко болните и HIV- позитивните пациенти са с повишен риск и при тях се провежда друга схема на лечение. Може да се направи рентгенография на гръден кош и кръвни изследвания.

 

Заразен ли е херпес зостер?

Зостер е по-малко заразен, в сравнение с варицелата. Пациентите предават вируса при спукване на мехурчета. Новоородените и болни с отслабена имунна защита са най-високо рисковите групи за инфектиране с варицела от болен с херпес зостер. Болният е заразен около една седмица след появата на мехурчетата. Рядко се налага хоспитализация за болен от херпес зостер.

 

Остават ли белези след преболедуване?

Белези могат да останат само след по-тежко прекарана инфекция, особено при болни с отслабен имунитет, възрастни пациенти или такива с вторично инфектирани мехурчета.

 

Как се лекува херпес зостер?

Инфекцията обикновено се самоизлекува за няколко седмици и рядко повтаря. Приемът на обезболяващи лекарства и налагането на антисептични компреси спомага за завяхването на мехурчетата. При поставяне на диагнозата в ранен стадий на заболяването е удачно предписването на лекарства с противовирусно действие, които потискат вирусното размножаване и спомагат за по-бързото преминаване на кожния обрив. Те се предписват обикновено при по-тежък зостер, очно засягане и на болни с отслабен имунитет. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-благоприятен е изходът. В редки случаи лекарствата могат да предизвикат главоболие, стомашни оплаквания или замайване.

Пост-херпетичната невралгия се лекува с обезболяващи средства. Лекарствата, приемани през устата, като антидепресантите и противоепилептичните средства могат също да бъдат от полза. За подобряване на състоянието се препоръчват физиотерапевтични процедури с ултравиолетова светлина.

При тежка инфекция, засягаща очите и за намаляване на силна болка може да бъде приложен кортикостероиден медикамент, понякога в комбинация с противовирусен. За регулиране на болката може да бъде приложен и нервен блок. В тежките случаи е необходимо стационарно лечение в болниця под ежедневен лекарски контрол.